Наистина ли хранителните добавки са от полза само когато нещо в храната не ни достига?!.

Някои ги смятат за панацея срещу всичко, а други са убедени, че те не дават никакъв ефект и техните производители са шарлатани.

e4918b11-6050-4dda-8968-8519afd6fe16

В случая обобщенията са опасни, а истината не е по средата. Категорията на т.нар. хранителни добавки е твърде широка, за да може да се правят общовалидни заключения. За разлика от нашия език, например в английския има 2 отделни термина – nutraceuticals (това, което обикновено разбираме под хранителни добавки) и food additives – специфични “добавки към храната” – за да я правят по-вкусна или да я обогатяват с определен елемент (например калцият, добавян в прясното мляко).

Това, което е сигурно и задължително трябва да се знае на първо място – хранителните добавки не са лекарства! Но пък е възможно някои от тях да си взаимодействат (с отрицателни последици) с медикаментите. Затова, ако лекарят ви издаде рецепта, задължително му кажете, ако приемате и някакви добавки.

Обикновено ефектът на хранителните добавки се анонсира като средства, подпомагащи укрепването на организма и намаляващи риска от заболявания, т.е. в най-общия смисъл – начин да останем здрави.

Лекарствата се изписват, когато заболяването е вече налице, докато хранителните добавки следва да се прилагат като профилактично средство, което предпазва организма от болест.

С изключение на травмите и инфекциите заболяванията никога не възникват внезапно. Често развитието им е продължителен процес, през който организмът се опитва да се пребори с патологичните изменения. Въпреки липсата на достатъчно клинични данни, някои изследвания сочат, че ако в този период се приемат определени хранителни добавки, напълно възможно е да се възстанови нормалната работа на органите преди нарушенията да станат очевидни.

Хранителните добавки, приемани в препоръчваните дози, не предизвикват зависимост. Но ако нормите бъдат надхвърляни (особено за продължително време) това може да има негативни последици.

В състава на хранителните добавки влизат (под една или друга форма) вещества, които следва да са неразделна част от процеса на редовното и пълноценно хранене. Тъй като все по-малко хора спазват неговите правила, хранителните добавки стават все по-популярни.

Както задължително трябва да е изписано върху опаковките, хранителните добавки не могат да заменят пълноценното хранене. С тяхна помощ организмът може само се адаптира по-успешно към въздействието на различни външни и вътрешни фактори.

Много хранителните добавки (и най-вече витаминно-минералните комплекси) се препоръчват особено за есенно-зимния период и пролетта, когато имунната система отслабва заради студеното време и недостига на витамини. Други се оказват от полза при възстановяване на организма след стрес и физическо натоварване.

В хранителните добавки могат да влизат компоненти от растителен, животински и минерален произход, както на естествена основа, така и получени чрез биотехнологични и химични методи.

Съществува списък на официално забранените съставки – силно действащите психотропни препарати и потенциално отровни вещества, хормони и др., както и списък с максимално допустимите количества (например от витамини и минерали).

Според закона производството и вносът на хранителните добавки задължително се регистрират. Режимът обаче е достатъчно свободен (уведомителен), за да създава (заедно с на практика липсата на текущ контрол) предпоставки за злоупотреби.

Затова е най-добре хранителни добавки да се купуват от места, където техният произход и качество са гарантирани (поне чрез наличието на необходимите документи). За възможните противопоказания всеки може да се информира от самия препарат.

Не трябва обаче да се забравя, че всеки организъм реагира по различен начин на едни или други продукти. Затова е най-добре и приемът на хранителни добавки да бъде консултиран със запознат с тяхното действие специалист. За бременните и кърмещите тази консултация следва да е задължителна.(а)

Източник : здраве.bg

Макароните – по-полезни от картофите и ориза

Макароните - по-полезни от картофите и ориза

Mакароните могат да пощадят талията Ви, ако спазвате някои прости правила, установи проучване на италиански и американски специалисти. Общо взето досега повечето диетолози обвиняваха “пастата”, както я наричат апенинците, като голям враг на изящните форми. Но най-нови изследвания установиха, че не всичко вкусно е вредно.
Макароните се оказват отличен източник на въглехидрати и съдържат предимно скорбяла, сложен въглехидрат, който е по-здравословен от обикновената захар. При еднакво съдържание на въглехидрати макароните са по-полезни за здравето от картофите , белия ориз и белия хляб и предизвикват по-малко покачване на кръвната захар.

Но добрите думи за пастата не трябва да ни заблуждават. За да се опазим от надебеляване много важно е какви ще са порциите и начинът на приготвяне.

Италианският диетологичен институт препоръчва една дневна порция да не надвишава 80 грама сурови макарони. Но спазването на това количество не е лесна работа, защото човек бързо се пристрастява към макароните и може да изяде, без да се усети, все по-големи количества.

Диетолозите съветват да залагаме на макарони, приготвени от пълнозърнесто брашно , а не от бяло брашно .

Що се касае до рецептите, най-щадящи талията са комбинациите със зеленчуци и със зехтин . И едно ново италианско откритие. Веднага след сваряването на макароните, е хубаво те набързо да се запържат в тиган с врял зехтин, което се оказва, че помага за поддържане на здравословни нива на инсулина.

Източник: http://frognews.bg

Прилика и разлика между двузърнест и еднозърнест лимец

емер

млади растения от емер (лимец )

Той също се отнася към дивите видове пшеница, но може да бъде отглеждан и като домашна култура. Дивите видове пшеница са слагани под общ знаменател Triticum boeoticum или baeoticum.
Двузърнест лимец се появява в миналото, още в годините на мезолит-неолит. Тогава бил използван като растителна храна, а след това, приемайки известността на културна пшеница, намира още по-голямо приложение на трапезата на хората. Страните, в които се култивира двузърнест лимец са Италия и Средиземноморските земи, както и районите на Южен Кавказ и Татарстан.

Сходно на двузърнестия, еднозърнестият лимец е сред най-ранните форми на пшеница, култивирани в миналото. Още при археологически разкопки, били намерени зърна от див лимец, съхранени от епипалеолита в местността на Близкия Изток. По данни лимеца е отглеждан още през 7500 г. пр. Хр. Сами по себе си изследванията сочат, че еднозърнестия лимец първоначално е бил култивиран около Каражадаг в Турция. Югоизточната й част била силно засадена с голям брой посеви от пшеничната култура.

В годините на Бронзова епоха, еднозърнест лимец намалява значително в отглеждането си, за разлика от двузърнестия, които никнел предимно по планински и хълмисти места. С тези данни от миналото лесно може да се характеризира и липсата и ограничените познания за полузабравено растение – реликт, чието стопанско значение, намаляло.
Еднозърнестият лимец се отглежда предимно във Франция, Турция, Мароко, бивша Югославия и по някои планински райони. В тези страни той е използван и като булгур или фураж за селскостопански животни.

Двузърнестият лимец е окултивиран и се нарича още Triticum turgidum subsp. Dicoccum. Той се отличава като по-добър и се добива на по-бедни на хранителни вещества планински почви. Устойчив е на образуване на ръждата по растенията, известна като Puccinia graminis, която е в резултат на висока влажност. Ползва се за омесване на хляб,като е подходящ и за фураж за животни, но поради високата си стойност не е рентабилен за това.

Появява се на планетата ни преди над 10 хил. години, а днес е най-срещан в Урфа, Турция, където надморската височина, на която расте е 500 м. Може да вирее при температури от -5-6 С, в условия на студена и влажна зима, както и при +38 С в сухо и горещо лято.

Двузърнестият лимец съдържа четири основни хромозома и се отнася към тетраплоидите.Той е екологично устойчиво растение и е признат за източник на гени от агрономическо съдържание. От него се извлича не малко полезни състави и докато фотосинтезира от него се отделят фитохормони и соли, които го правят устойчивост на болести.
Двузърнест лимец е ценен със своя принос в опазването на биологичното разнообразие.

Източник: http://limets.com/

Ръжта (Secale cereale) – ползи

Макар пшеничните продукти да са преобладаващи по рафтовете на супермаркетите, си струва да се огледате за печени изделия от ръж – не само заради богатия им и апетитен аромат и вкус, но и заради редицата здравословни предимства, криещи се в тях. Както и повечето житни продукти, така и ръжта е достъпна по магазините целогодишно.

Ръжта (Secale cereale) е зърнено растение, което изглежда като жито, но е по-дълго и по-тънко, а цветът му варира от жълто-кафяво до сиво-зелено. Достъпно е в цялостния си вид, натрошено, във формата на брашно или на люспи. Тъй като е трудно да се отделят пъпката и триците от ендосперма й, ръжта обикновено остава с богато количество нутриенти в сравнение с фино смляното пшенично брашно.

Житното растение ръж може да се култивира много лесно, дори и в бедни на полезни минерали почви. За разлика от пшеница, ръжта расте добре и на по-студен и сух климат.

Ръжта е една от най-късно станалите популярни зърнени култури. За разлика от останалите зърнени растения, тя не е била отглеждана до 400 г.пр.Хр. За първи път е култивирана в Германия и в продължение на векове е смятана за храната на бедните.

Днес все повече хора откриват хранителните предимства на ръжта и в страните от Източна Европа и тези от скандинавската част, тя е изключително почитана.

Основното производство на ръж идва от Руската Федерация и вече на второ място от Полша, Китай, Канада и Дания.

Състав на ръж

Ръжта е много богата на витамини от В групата – В1, В2, В3, В5, В6 и В9. В нея се съдържа ифосфор, магнезий, цинк, желязо, мед и калий. Тъмното ръжено брашно е изключително богато на полезни фибри.

100 г ръж съдържа 69.7 г въглехидрати, 14.7 г белтъчини и 2.5 г мазнини.

Избор и съхранение на ръж

Ръжен Хляб

– Както и с всяка друга храна, проверявайте дали пакетите са добре затворени, за да не е проникнала влага.

– Когато купувате ръжен хляб, прочете на етикета от какво наистина е направен той, тъй като много често се използва оцветено скарамел жито. Ръженият хляб е много нетраен, поради което не се препоръчва съхранението на ръжени изделия за повече от две денонощия.

– Съхранявайте ръжта в съд с капак, на хладно, тъмно и сухо място.

Ръж в кулинарията

– Както и останалите зърнени храни, се налага да измиете хубаво ръжта под течаща вода.

– Към една чаша ръж добавете две чаши и половина вряща вода и малко сол.

– След като всичко заври, намалете котлона и варете на тих огън около час-час и половина.

Най-разпространените продукти от ръж са ръженото брашно, ръжения хляб и ръжените ядки. Ръженото брашно се разделя на светло и тъмно, като първото съдържа по-голямо количество нишесте, за сметка на протеините. Ръженият хляб се прави от светлото ръжено брашно.

Най-често използваният метод за приготвянето на на ръжените ядки е варенето в мляко или вода за около 20 минути. Те се консумират като мюсли с ядки и сушени плодове или на каша с различни сирена и зеленчуци. Печените ръжени ядки се използват в тесто за различни ръжени или ръжено-пшенични продукти. Ръжените ядки с мляко и канела са чудесна и много здравословна закуска.

Специалистите съветват ръжта да се вари по-продължително време, за да се разпаднат твърдите белтъци и фибри. В противен случай може да настъпи метеоризъм.

Ползи от ръж

– Помага в борбата с килограмите. Фибрите, съдържащи се в ръжта, лесно ни дават чувството за ситост, което прави ръженият хляб наистина добър помощник за всеки, опитващ се да свали някой и друг килограм.

– Помага в предпазването на поява на жлъчни камъни. Приемането на храни, богати на неразтворими фибри, каквато е ръжта, може да помогне на жените да се предпазят от поява на камъни в жлъчния мехур. При проведено проучване се оказало, че жените, приемали по-богати на фибри храни, показват намален с 13% риск от поява на камъни.

Ръжта и останалите пълнозърнести култури понижават риска от диабет ІІ. Ръжта, както и другите пълнозърнести култури, са богат източник на магнезий – минерал, който действа като кофактор за повече от 300 ензими, включително и тези, които участват в използването на секрецията на глюкозата и инсулина.

Ръжени Продукти

– Значително по-добър избор е за хората, страдащи от диабет. Научни изследвания са показали, че хората, страдащи от диабет, е по-добре да приемат ръжени хлебни изделия, отколкото пшенични.

– Фибрите, съдържащи се в ръжта, са полезни за сърдечносъдовите заболявания и за доброто състояние на червата ни. Богатата на фирби диета е добра за редуциране на риска от рак на колона, помага за понижаване нивата на холестерол и на кръвната захар при пациенти, страдащи от диабет.

– Предлага значителни сърдечносъдови предимства за жените в периода след менопауза. Приемът на пълнозърнени храни, каквато е ръжта, поне 6 пъти седмично е особено добра идея за жените в периода след менопаузата, които имат висок холестерол, високо кръвно налягане или признаци за сърдечносъдово заболяване.

– Защитава от сърдечна недостатъчност. При проведено проучване в САЩ, където сърдечната недостатъчност е главна причина за хоспитализация при по-възрастното население, се оказва, че хората, приемали ежедневно пълнозърнеста закуска, имат с 29% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност.

– Фибрите от пълнозърнестите храни и плодовете предпазват от рак на гърдата. Установено е, че диета, богата на фибри и плодове, предлага значителна защита от рак на гърдата при жени в периода преди менопаузата. Изследвания са показали, че с приема на концентрирани на фибри храни рискът от рак на гърдата пада с 52%.

– Защитава от рак колкото /или даже повече от зеленчуци и плодове. Отскоро се провеждат изследвания, които са свързани не със „свободната” форма на фитонутриентите и тяхната антиоксидантна сила, а с тяхната „прикрепваща се” форма, която се освобождава по време на храносмилане и след това се абсорбира. Пълнозърнестите храни имат точно такава прикрепваща се форма на фитонутриентите си и е много вероятно тя да е по-добър агент срещу риска от рак.

– Лигнаните, съдържащи се в ръжта, ни предпазват от заболявания на сърцето. Един вид фитонутриент, който е особено концентриран в пълнозърнестите храни, е лигнанът. Той ни защитава не само от рак на гърдата и от други зависими от хормоните форми на рак, но и от заболявания на сърцето.

– Пълнозърнестите храни и рибата действат като силен протектор срещу детската астма. Проведени изследвания показват, че пълнозърнестите храни и рибата могат да редуцират риска от детска астма до 50%.

Източник:http://gotvach.bg/

Кафяв или бял ориз?

12747828-Brown-rice-and-red-rice-with-heart-shape-texture-background-Stock-Photo

В средностатистическото българско семейство ориз се готви обикновено поне веднъж седмично. За съжаление, хората рядко се замислят за хранителните качества на ориза, който приготвят. Каква е разликата между белия и кафевия ориз всъщност?

Оризовото зърно е опаковано в неядлива обвивка, която се маха посредством различни методи на валцоване и смилане. Под нея има няколко други покривни пласта. В по-външните пластове са разположени повечето повечето от витамините и минералите, съдържащи се в оризовото зърно. При кафевият ориз единственото, което се премахва е неядливата люспа около зърното. Това е най-богатата на полезни хранителни вещества форма на ориза. Кафевият ориз съдържа:

  • витамини: В1, В3, В5 и В6;
  • минералите: магнезий, цинк, фосфор и мед;
  • фибри.

Белият ориз се приготвя чрез смъкването на пластове от зърното, а този процес премахва значителна част от минералите и витамините му, както и оризовия зародиш. Белият ориз е четири пъти по-беден на фибри от кафевия. Витамините му също са значително по-малко.

Много по-добре ще е ако придобиете навика да ядете кафяв вместо бял ориз. Вярно е, че вкусът му е доста различен, но в никакъв случай не е по-лош. Приготвянето му отнема около 45 минути. За да го направите още по-вкусен и полезен, можете да включите в готвенето зеленчуци, яйца, пилешко, соев сос, подправки.

Източник: https://innerlane.wordpress.com/