Наистина ли хранителните добавки са от полза само когато нещо в храната не ни достига?!.

Някои ги смятат за панацея срещу всичко, а други са убедени, че те не дават никакъв ефект и техните производители са шарлатани.

e4918b11-6050-4dda-8968-8519afd6fe16

В случая обобщенията са опасни, а истината не е по средата. Категорията на т.нар. хранителни добавки е твърде широка, за да може да се правят общовалидни заключения. За разлика от нашия език, например в английския има 2 отделни термина – nutraceuticals (това, което обикновено разбираме под хранителни добавки) и food additives – специфични “добавки към храната” – за да я правят по-вкусна или да я обогатяват с определен елемент (например калцият, добавян в прясното мляко).

Това, което е сигурно и задължително трябва да се знае на първо място – хранителните добавки не са лекарства! Но пък е възможно някои от тях да си взаимодействат (с отрицателни последици) с медикаментите. Затова, ако лекарят ви издаде рецепта, задължително му кажете, ако приемате и някакви добавки.

Обикновено ефектът на хранителните добавки се анонсира като средства, подпомагащи укрепването на организма и намаляващи риска от заболявания, т.е. в най-общия смисъл – начин да останем здрави.

Лекарствата се изписват, когато заболяването е вече налице, докато хранителните добавки следва да се прилагат като профилактично средство, което предпазва организма от болест.

С изключение на травмите и инфекциите заболяванията никога не възникват внезапно. Често развитието им е продължителен процес, през който организмът се опитва да се пребори с патологичните изменения. Въпреки липсата на достатъчно клинични данни, някои изследвания сочат, че ако в този период се приемат определени хранителни добавки, напълно възможно е да се възстанови нормалната работа на органите преди нарушенията да станат очевидни.

Хранителните добавки, приемани в препоръчваните дози, не предизвикват зависимост. Но ако нормите бъдат надхвърляни (особено за продължително време) това може да има негативни последици.

В състава на хранителните добавки влизат (под една или друга форма) вещества, които следва да са неразделна част от процеса на редовното и пълноценно хранене. Тъй като все по-малко хора спазват неговите правила, хранителните добавки стават все по-популярни.

Както задължително трябва да е изписано върху опаковките, хранителните добавки не могат да заменят пълноценното хранене. С тяхна помощ организмът може само се адаптира по-успешно към въздействието на различни външни и вътрешни фактори.

Много хранителните добавки (и най-вече витаминно-минералните комплекси) се препоръчват особено за есенно-зимния период и пролетта, когато имунната система отслабва заради студеното време и недостига на витамини. Други се оказват от полза при възстановяване на организма след стрес и физическо натоварване.

В хранителните добавки могат да влизат компоненти от растителен, животински и минерален произход, както на естествена основа, така и получени чрез биотехнологични и химични методи.

Съществува списък на официално забранените съставки – силно действащите психотропни препарати и потенциално отровни вещества, хормони и др., както и списък с максимално допустимите количества (например от витамини и минерали).

Според закона производството и вносът на хранителните добавки задължително се регистрират. Режимът обаче е достатъчно свободен (уведомителен), за да създава (заедно с на практика липсата на текущ контрол) предпоставки за злоупотреби.

Затова е най-добре хранителни добавки да се купуват от места, където техният произход и качество са гарантирани (поне чрез наличието на необходимите документи). За възможните противопоказания всеки може да се информира от самия препарат.

Не трябва обаче да се забравя, че всеки организъм реагира по различен начин на едни или други продукти. Затова е най-добре и приемът на хранителни добавки да бъде консултиран със запознат с тяхното действие специалист. За бременните и кърмещите тази консултация следва да е задължителна.(а)

Източник : здраве.bg

Киноата е все ще слабо позната у нас, но нейната употреба датира от преди над 3000 години.

2013-а е година на киноата, обяви Организацията по храните и земеделието към ООН. Експерти от организацията определят киноата като „храна с високи хранителни качества, впечатляващо биоразнообразие и важно значение за концепцията за здравословното хранене”.

Историята на растението киноа може да бъде проследено лесно до неговата родина – екваториалните и тропически части на Андите. Всъщност именно киноата и царевицата са двете основни растения от трапезата на маите. От една страна тяхното разнообразие на полезни вещества осигурява голяма част от това, от което човешкият организъм се нуждае. От друга, тези растения се приспособяват лесно към нови условия и могат да се отглеждат масово в региони извън родината им. Все пак и до момента основният източник на киноа са две страни от Латинска Америка – Перу и Боливия.

2013-05-31-guinoainbag

Киноа: общи ползи за здравето

Може би най-впечатляващото в киноата е нейното голямо общо съдържание на полезни вещества. Тя може да се употребява вместо всяка друга житна култура, като дори и в малко количество осигурява значително количество фитонутриенти.

Киноата съдържа голямо количество протеини – нещо, което я отличава от повечето други зърнени култури. Причина за това е недостигът в тях на адекватно количество от 2 аминокиселини – лизин и изолевцин. В киноата те са значително повече и това я прави идеална част от всяка протеинова диета. Лизинът е основен участник в развитието и възстановяването на тъканите, а изолевцинът ускорява метаболизма и редуцира натрупаните мазнини.

Що се отнася до съдържанието на мазнини, и в това киноата превъзхожда останалите зърнени култури. Те осигуряват 1 грам мазнини срещу консумацията на 350 калории, докато при киноата това количество се постига само при 63 калории. Същевременно тези мазнини са полезни – от групата на омега-3 ненаситените, най-вече алфа-линоленова киселина (ALA).

Киноата се отличава и с много по-голямо съдържание на някои витамини и минерали – калций, фолиева киселина, рибофлавин (витамин В2), фосфор, мед, манган, магнезий, както и определени токофероли (форма на витамин Е). Например калцият е 2 пъти повече отколкото в останалите зърнени култури.

Богатството от фитонутриенти в киноата осигуряват различни антиоксиданти. Особено голямо е количеството на флавоноидите кверцетин и кемпферол. Всъщност тяхното количество тук е по-голямо дори от това в популярен източник на тези вещества като например боровинките.

100 грама киноа съдържат само около 155 калории.

Противовъзпалително действие на киноата

Макар повечето изследвания в тази посока да са все още в лабораторна фаза, резултатите са обещаващи: нормалната за един ден консумация на киноа е достатъчно да намали възпаленията. Химикалите, които допринасят за този ефект са от групата на фенолните киселини (фенолни гликозиди), включително от групата на витамин Е, както и полизахариди.

Според някои данни противовъзпалително действие оказва и съдържанието на сапонини – фитонутриенти, съдържащи се най-вече в люспите на зърната киноа.

Други ползи за здравето от употребата на киноа

Много изследвания вече показват, че киноата намалява значително риска от диабет тип 2. и това е напълно логично – заради високото съдържание на фибри– един от ключовите компоненти, необходими за регулиране нивото на кръвната захар. В тази посока вероятно действат и поне част от противовъзпалителните компоненти.

Подобен механизъм вероятно може да обясни и способността на киноата да понижава нивото на лошия холестерол – факт, който закономерно намалява риска от натрупване на плаки по стените на кръвоносните съдове и сърдечно-съдови заболявания като атеросклероза.

Някои начални данни сочат, че фитонутриентите в киноата имат канцерогенен и антиалергичен потенциал. Последното прави растението силно препоръчително при хора, които трябва да избягват употребата на други зърнени храни заради глутена в тях.

Лесното разграждане на зърната киноа в организма я прави храна, подходяща и за малки деца и подрастващи.

На практика киноата лесно може да влезе във всяка кухня – тя е подходяща за употреба в почти всяка храна, съдържаща друга зърнена култура.

Източник: здраве.bg

Петър Димков: Яжте тези храни и ще забравите за рак

Лечителят посочва 5 признака, които издават началото на страшната болест

Петър Димков

Народният лечител Петър Димков е имал и прилагал система за пазене и лечение на рака. Злокачествените болести се превърнаха в бич и у нас в последното десетилетие, макар че още по времето на Димков е било ясно как да живеем, за да не боледуваме от рак. Ето препоръките на лечителя: Най-доброто средство за застраховане от рак е да се избягват причините, които го предизвикват, като се спазва природосъобразният начин на живот.

Той изисква да ценим и използваме даровете на природата: слънцето, водата, чистият въздух, здравата храна с употребата на повече плодове и зеленчуци. Смисъл има прилагането на различни видове изпитани природни средства, като сух четков масаж, дълбоко дишане – сутрин, обед и вечер, гимнастика, редовни сутрешни разходки, ходене по нужда всеки ден. 

Освен това лете и зиме е необходимо да се става винаги в определен час, след което да се прави фрикция на цялото тяло с изтриване до зачервяване. След това е добре да се направи едночасова разходка. През лятото отделяйте по 1-2 часа за слънчеви бани със зелени листа, а зимно време използвайте планинското слънце. Така може да се засили организмът и да не се допусне развитието на рак. 

Храната е необходимо да бъде безмесна, като се препоръчва изобилие от прясно и кисело мляко, айран, орехи, сурови фъстъци, бадеми, цветно зеле, зелен фасул, гулия, лук, жълтъци от яйца. Добре е да се яде често, но в малки количества. Алкохолът и тютюнът да се изоставят напълно, съветва лечителят. 

Храненето през деня е добре да бъде по следния начин: Сутрин на първа закуска може да се вземат плодове, овесени ядки, черен хляб от овесени, ръжени или пшенични трици и мед. 

За втора закуска в 10 ч. се препоръчват смокини, стафиди, бадеми. 

На обяд половин час преди ядене да се консумират пресни плодови или зеленчукови сокове от грозде, ягоди, домати, моркови и пр., а в началото на обяда – плодове и орехи. Преди основното ядене да се изяжда гъста зеленчукова супа. 

За следобедна закуска може да служи кисело мляко или кафе от жълъди, ръж и леблебия с каймак и сухарчета от черен тричав хляб. Към 18 ч. – отново плодове или плодов сок.  

Вечерята да е салата от черна ряпа, червен лук и магданоз по равни части или салата от маруля, репички и др., с айран, супа от овесени ядки с жълтъци и др. Белият хляб да се замени с черен от трици. 

Всичко сурово е необходимо да се дъвче доста добре или да се смила на машинка за сокове. Вместо вода може да се пие повече мляко или айран. 

Началото на болестта рак е кажи-речи незабележимо както за болния, така и залекаря – то започва обичайно без болка и без някакви особени смущения и в това се крие една от най-големите му опасности. Станала вече явна, болестта мъчно се поддава на лечение. Затова е нужно да се отиде при лекар, след като забележите: 

– безпричинна слабост, отпадане и бърза загуба на тегло 

– раничка в устата, на езика или на устната, която не оздравява въпреки лечението 

– всяка буца или раничка по лицето и тялото, която не зараства за 15-30 дни или повече, а дори се увеличава, независимо от приложеното лечение 

– необяснимо разстройство в храносмилателната система, придружено с губене на тегло, бледност, повръщане, диария и др. 

– всяко образувание на гърдите на жена и течение от зърното, без да е бременна или кърмачка – всяко отделяне на кръв у жената извън периода на менструацията или след пределната възраст за нея. – всяко миризливо течение, което не се премахва, въпреки обикновените хигиенни и лечебни мерки – всяка продължително повишена температура без установени причини, пише zajenata.bg.

По-късно раковите клетки усилено се разрастват, нарушават функцията на засегнатия орган, увреждат и целия организъм. Накрая чрез кръвта или лимфата тези клетки достигат до други органи и също ги поразяват. Обикновено се засяга значително и общото състояние на организма. Болният отпада, отслабва. 

Различни теории обясняват причините за развитието на туморите. Някои се появяват след механично дразнене или при дразненето с химически вещества, други са резултат от стари възпалителни изменения. Предполага се също, че за тях спомагат и различни неизвестни вирусни инфекции, постоянното нервно напрежение или стрес от неприятни изживявания.

blitz.bg 

Източникhttp://www.budnaera.com/

Макароните – по-полезни от картофите и ориза

Макароните - по-полезни от картофите и ориза

Mакароните могат да пощадят талията Ви, ако спазвате някои прости правила, установи проучване на италиански и американски специалисти. Общо взето досега повечето диетолози обвиняваха “пастата”, както я наричат апенинците, като голям враг на изящните форми. Но най-нови изследвания установиха, че не всичко вкусно е вредно.
Макароните се оказват отличен източник на въглехидрати и съдържат предимно скорбяла, сложен въглехидрат, който е по-здравословен от обикновената захар. При еднакво съдържание на въглехидрати макароните са по-полезни за здравето от картофите , белия ориз и белия хляб и предизвикват по-малко покачване на кръвната захар.

Но добрите думи за пастата не трябва да ни заблуждават. За да се опазим от надебеляване много важно е какви ще са порциите и начинът на приготвяне.

Италианският диетологичен институт препоръчва една дневна порция да не надвишава 80 грама сурови макарони. Но спазването на това количество не е лесна работа, защото човек бързо се пристрастява към макароните и може да изяде, без да се усети, все по-големи количества.

Диетолозите съветват да залагаме на макарони, приготвени от пълнозърнесто брашно , а не от бяло брашно .

Що се касае до рецептите, най-щадящи талията са комбинациите със зеленчуци и със зехтин . И едно ново италианско откритие. Веднага след сваряването на макароните, е хубаво те набързо да се запържат в тиган с врял зехтин, което се оказва, че помага за поддържане на здравословни нива на инсулина.

Източник: http://frognews.bg

Прилика и разлика между двузърнест и еднозърнест лимец

емер

млади растения от емер (лимец )

Той също се отнася към дивите видове пшеница, но може да бъде отглеждан и като домашна култура. Дивите видове пшеница са слагани под общ знаменател Triticum boeoticum или baeoticum.
Двузърнест лимец се появява в миналото, още в годините на мезолит-неолит. Тогава бил използван като растителна храна, а след това, приемайки известността на културна пшеница, намира още по-голямо приложение на трапезата на хората. Страните, в които се култивира двузърнест лимец са Италия и Средиземноморските земи, както и районите на Южен Кавказ и Татарстан.

Сходно на двузърнестия, еднозърнестият лимец е сред най-ранните форми на пшеница, култивирани в миналото. Още при археологически разкопки, били намерени зърна от див лимец, съхранени от епипалеолита в местността на Близкия Изток. По данни лимеца е отглеждан още през 7500 г. пр. Хр. Сами по себе си изследванията сочат, че еднозърнестия лимец първоначално е бил култивиран около Каражадаг в Турция. Югоизточната й част била силно засадена с голям брой посеви от пшеничната култура.

В годините на Бронзова епоха, еднозърнест лимец намалява значително в отглеждането си, за разлика от двузърнестия, които никнел предимно по планински и хълмисти места. С тези данни от миналото лесно може да се характеризира и липсата и ограничените познания за полузабравено растение – реликт, чието стопанско значение, намаляло.
Еднозърнестият лимец се отглежда предимно във Франция, Турция, Мароко, бивша Югославия и по някои планински райони. В тези страни той е използван и като булгур или фураж за селскостопански животни.

Двузърнестият лимец е окултивиран и се нарича още Triticum turgidum subsp. Dicoccum. Той се отличава като по-добър и се добива на по-бедни на хранителни вещества планински почви. Устойчив е на образуване на ръждата по растенията, известна като Puccinia graminis, която е в резултат на висока влажност. Ползва се за омесване на хляб,като е подходящ и за фураж за животни, но поради високата си стойност не е рентабилен за това.

Появява се на планетата ни преди над 10 хил. години, а днес е най-срещан в Урфа, Турция, където надморската височина, на която расте е 500 м. Може да вирее при температури от -5-6 С, в условия на студена и влажна зима, както и при +38 С в сухо и горещо лято.

Двузърнестият лимец съдържа четири основни хромозома и се отнася към тетраплоидите.Той е екологично устойчиво растение и е признат за източник на гени от агрономическо съдържание. От него се извлича не малко полезни състави и докато фотосинтезира от него се отделят фитохормони и соли, които го правят устойчивост на болести.
Двузърнест лимец е ценен със своя принос в опазването на биологичното разнообразие.

Източник: http://limets.com/