Прилика и разлика между двузърнест и еднозърнест лимец

емер

млади растения от емер (лимец )

Той също се отнася към дивите видове пшеница, но може да бъде отглеждан и като домашна култура. Дивите видове пшеница са слагани под общ знаменател Triticum boeoticum или baeoticum.
Двузърнест лимец се появява в миналото, още в годините на мезолит-неолит. Тогава бил използван като растителна храна, а след това, приемайки известността на културна пшеница, намира още по-голямо приложение на трапезата на хората. Страните, в които се култивира двузърнест лимец са Италия и Средиземноморските земи, както и районите на Южен Кавказ и Татарстан.

Сходно на двузърнестия, еднозърнестият лимец е сред най-ранните форми на пшеница, култивирани в миналото. Още при археологически разкопки, били намерени зърна от див лимец, съхранени от епипалеолита в местността на Близкия Изток. По данни лимеца е отглеждан още през 7500 г. пр. Хр. Сами по себе си изследванията сочат, че еднозърнестия лимец първоначално е бил култивиран около Каражадаг в Турция. Югоизточната й част била силно засадена с голям брой посеви от пшеничната култура.

В годините на Бронзова епоха, еднозърнест лимец намалява значително в отглеждането си, за разлика от двузърнестия, които никнел предимно по планински и хълмисти места. С тези данни от миналото лесно може да се характеризира и липсата и ограничените познания за полузабравено растение – реликт, чието стопанско значение, намаляло.
Еднозърнестият лимец се отглежда предимно във Франция, Турция, Мароко, бивша Югославия и по някои планински райони. В тези страни той е използван и като булгур или фураж за селскостопански животни.

Двузърнестият лимец е окултивиран и се нарича още Triticum turgidum subsp. Dicoccum. Той се отличава като по-добър и се добива на по-бедни на хранителни вещества планински почви. Устойчив е на образуване на ръждата по растенията, известна като Puccinia graminis, която е в резултат на висока влажност. Ползва се за омесване на хляб,като е подходящ и за фураж за животни, но поради високата си стойност не е рентабилен за това.

Появява се на планетата ни преди над 10 хил. години, а днес е най-срещан в Урфа, Турция, където надморската височина, на която расте е 500 м. Може да вирее при температури от -5-6 С, в условия на студена и влажна зима, както и при +38 С в сухо и горещо лято.

Двузърнестият лимец съдържа четири основни хромозома и се отнася към тетраплоидите.Той е екологично устойчиво растение и е признат за източник на гени от агрономическо съдържание. От него се извлича не малко полезни състави и докато фотосинтезира от него се отделят фитохормони и соли, които го правят устойчивост на болести.
Двузърнест лимец е ценен със своя принос в опазването на биологичното разнообразие.

Източник: http://limets.com/