Наистина ли хранителните добавки са от полза само когато нещо в храната не ни достига?!.

Някои ги смятат за панацея срещу всичко, а други са убедени, че те не дават никакъв ефект и техните производители са шарлатани.

e4918b11-6050-4dda-8968-8519afd6fe16

В случая обобщенията са опасни, а истината не е по средата. Категорията на т.нар. хранителни добавки е твърде широка, за да може да се правят общовалидни заключения. За разлика от нашия език, например в английския има 2 отделни термина – nutraceuticals (това, което обикновено разбираме под хранителни добавки) и food additives – специфични “добавки към храната” – за да я правят по-вкусна или да я обогатяват с определен елемент (например калцият, добавян в прясното мляко).

Това, което е сигурно и задължително трябва да се знае на първо място – хранителните добавки не са лекарства! Но пък е възможно някои от тях да си взаимодействат (с отрицателни последици) с медикаментите. Затова, ако лекарят ви издаде рецепта, задължително му кажете, ако приемате и някакви добавки.

Обикновено ефектът на хранителните добавки се анонсира като средства, подпомагащи укрепването на организма и намаляващи риска от заболявания, т.е. в най-общия смисъл – начин да останем здрави.

Лекарствата се изписват, когато заболяването е вече налице, докато хранителните добавки следва да се прилагат като профилактично средство, което предпазва организма от болест.

С изключение на травмите и инфекциите заболяванията никога не възникват внезапно. Често развитието им е продължителен процес, през който организмът се опитва да се пребори с патологичните изменения. Въпреки липсата на достатъчно клинични данни, някои изследвания сочат, че ако в този период се приемат определени хранителни добавки, напълно възможно е да се възстанови нормалната работа на органите преди нарушенията да станат очевидни.

Хранителните добавки, приемани в препоръчваните дози, не предизвикват зависимост. Но ако нормите бъдат надхвърляни (особено за продължително време) това може да има негативни последици.

В състава на хранителните добавки влизат (под една или друга форма) вещества, които следва да са неразделна част от процеса на редовното и пълноценно хранене. Тъй като все по-малко хора спазват неговите правила, хранителните добавки стават все по-популярни.

Както задължително трябва да е изписано върху опаковките, хранителните добавки не могат да заменят пълноценното хранене. С тяхна помощ организмът може само се адаптира по-успешно към въздействието на различни външни и вътрешни фактори.

Много хранителните добавки (и най-вече витаминно-минералните комплекси) се препоръчват особено за есенно-зимния период и пролетта, когато имунната система отслабва заради студеното време и недостига на витамини. Други се оказват от полза при възстановяване на организма след стрес и физическо натоварване.

В хранителните добавки могат да влизат компоненти от растителен, животински и минерален произход, както на естествена основа, така и получени чрез биотехнологични и химични методи.

Съществува списък на официално забранените съставки – силно действащите психотропни препарати и потенциално отровни вещества, хормони и др., както и списък с максимално допустимите количества (например от витамини и минерали).

Според закона производството и вносът на хранителните добавки задължително се регистрират. Режимът обаче е достатъчно свободен (уведомителен), за да създава (заедно с на практика липсата на текущ контрол) предпоставки за злоупотреби.

Затова е най-добре хранителни добавки да се купуват от места, където техният произход и качество са гарантирани (поне чрез наличието на необходимите документи). За възможните противопоказания всеки може да се информира от самия препарат.

Не трябва обаче да се забравя, че всеки организъм реагира по различен начин на едни или други продукти. Затова е най-добре и приемът на хранителни добавки да бъде консултиран със запознат с тяхното действие специалист. За бременните и кърмещите тази консултация следва да е задължителна.(а)

Източник : здраве.bg

Киноата е все ще слабо позната у нас, но нейната употреба датира от преди над 3000 години.

2013-а е година на киноата, обяви Организацията по храните и земеделието към ООН. Експерти от организацията определят киноата като „храна с високи хранителни качества, впечатляващо биоразнообразие и важно значение за концепцията за здравословното хранене”.

Историята на растението киноа може да бъде проследено лесно до неговата родина – екваториалните и тропически части на Андите. Всъщност именно киноата и царевицата са двете основни растения от трапезата на маите. От една страна тяхното разнообразие на полезни вещества осигурява голяма част от това, от което човешкият организъм се нуждае. От друга, тези растения се приспособяват лесно към нови условия и могат да се отглеждат масово в региони извън родината им. Все пак и до момента основният източник на киноа са две страни от Латинска Америка – Перу и Боливия.

2013-05-31-guinoainbag

Киноа: общи ползи за здравето

Може би най-впечатляващото в киноата е нейното голямо общо съдържание на полезни вещества. Тя може да се употребява вместо всяка друга житна култура, като дори и в малко количество осигурява значително количество фитонутриенти.

Киноата съдържа голямо количество протеини – нещо, което я отличава от повечето други зърнени култури. Причина за това е недостигът в тях на адекватно количество от 2 аминокиселини – лизин и изолевцин. В киноата те са значително повече и това я прави идеална част от всяка протеинова диета. Лизинът е основен участник в развитието и възстановяването на тъканите, а изолевцинът ускорява метаболизма и редуцира натрупаните мазнини.

Що се отнася до съдържанието на мазнини, и в това киноата превъзхожда останалите зърнени култури. Те осигуряват 1 грам мазнини срещу консумацията на 350 калории, докато при киноата това количество се постига само при 63 калории. Същевременно тези мазнини са полезни – от групата на омега-3 ненаситените, най-вече алфа-линоленова киселина (ALA).

Киноата се отличава и с много по-голямо съдържание на някои витамини и минерали – калций, фолиева киселина, рибофлавин (витамин В2), фосфор, мед, манган, магнезий, както и определени токофероли (форма на витамин Е). Например калцият е 2 пъти повече отколкото в останалите зърнени култури.

Богатството от фитонутриенти в киноата осигуряват различни антиоксиданти. Особено голямо е количеството на флавоноидите кверцетин и кемпферол. Всъщност тяхното количество тук е по-голямо дори от това в популярен източник на тези вещества като например боровинките.

100 грама киноа съдържат само около 155 калории.

Противовъзпалително действие на киноата

Макар повечето изследвания в тази посока да са все още в лабораторна фаза, резултатите са обещаващи: нормалната за един ден консумация на киноа е достатъчно да намали възпаленията. Химикалите, които допринасят за този ефект са от групата на фенолните киселини (фенолни гликозиди), включително от групата на витамин Е, както и полизахариди.

Според някои данни противовъзпалително действие оказва и съдържанието на сапонини – фитонутриенти, съдържащи се най-вече в люспите на зърната киноа.

Други ползи за здравето от употребата на киноа

Много изследвания вече показват, че киноата намалява значително риска от диабет тип 2. и това е напълно логично – заради високото съдържание на фибри– един от ключовите компоненти, необходими за регулиране нивото на кръвната захар. В тази посока вероятно действат и поне част от противовъзпалителните компоненти.

Подобен механизъм вероятно може да обясни и способността на киноата да понижава нивото на лошия холестерол – факт, който закономерно намалява риска от натрупване на плаки по стените на кръвоносните съдове и сърдечно-съдови заболявания като атеросклероза.

Някои начални данни сочат, че фитонутриентите в киноата имат канцерогенен и антиалергичен потенциал. Последното прави растението силно препоръчително при хора, които трябва да избягват употребата на други зърнени храни заради глутена в тях.

Лесното разграждане на зърната киноа в организма я прави храна, подходяща и за малки деца и подрастващи.

На практика киноата лесно може да влезе във всяка кухня – тя е подходяща за употреба в почти всяка храна, съдържаща друга зърнена култура.

Източник: здраве.bg