Защо да се храним с БИО храни?

Защо да се храним с БИО храни?

15426997-Healthy-Organic-Vegetables-Bio-Food--Stock-Photo

Качествата на био храните са многобройни, както и техните предимства. Сред последните проучвания, при които са изследвани стотици видове био храни е доказано, че те са с пъти по-хранителни и полезни от конвенционалните храни, като освен това удължават живота на хората и предотвратяват множество заболявани.

Био храните са с повече хранителни вещества отколкото обикновенните храни. Според проучването, финансирано от Европейския Съюз органичните плодове и зеленчуци са с до 50% повече антиоксиданти, в сравнение с обикновените плодове и имат по-високо съдържание на витамини и минерали като цинк и желязо. Освен това значително намаляват и риска от рак и сърдечни заболявания.

Според други скорошни проучвания, органичните био храни са по-добри при борба срещу рака. Подобряват имунната ни система, като спомагат за по-добрия сън и е много по-малко вероятно да се напълнее от подобни храни.

По-добърият вкус на органичните храни е доказан и често пъти превъзхожда всички обикновенни хранителни продукти, които се предлагат на българския т пазар. Все повече ресторани и най-често изисканите ресторанти готвят своите специалитети с органични био храни.С напредването на науката почти всички зеленчуци и плодове в днешно време са с манипулиран ген, чрез който растат по-бързо, по-големи и се запазват по-дълго време,докато при органичните продукти това е 100% изключено и забранено. Примера затова са ранните ягоди по магазините, които изглеждат чудесно, но нямат почти никакви вкусови качества. За разлика от вкусът на пресните био плодове и зеленчуци, който е неустоим!

Био храните са безопастни за бебета и деца.Знаете ли ,че децата и най-вече бебетата са много уязвими на некачествена храна. Точно затова едно от най-големите предимства при био храните, е това че те са напълно безопастни за тях. Всяко бебе се ражда с около 200 токсини и канцерогени в тялото си, като до втората си година, нивата им достигат смъртоносна граница, която не бива да се превишава. Ако децата се хранят с био храни, количеството на канцерогените до втората година ще е с 1/6 по-малко, за разлика от деца, хранени с обикновени храни. Ето защо здравословната био храна е толкова важна за нашите бебета и малки деца.

Няма как поне веднъж да не сте се питали, защо био плодовете и зеленчуците се развалят много по-бързо, в сравнение с „нормалните от супермаркетите“. Причината за това, е че нормалните храни са облъчени, тъй като облъчването убива бактериите и удължава живота на храната. В същия момент, обаче, облъчването променя молекулната структура и жизнената енергия на храната.

Във всички био магазини не се продават генетично модифицирани храни(ГМ). Доказано, е че ГМО храните причиняват алергии и отслабват имунната система на човека. Вредите от ГМО храните не са тайна , но бързо-увеличаващото се население на света налага използването на подобни храни, за да се справи със световния глад.

Био храните, освен че са полезни за хората, са полезни и за природата. Конвенционалните методи за отглеждане ерозират почвата като използват опасни пестициди, които могат да увредят почвата за векове наред. Въпреки, че голяма част от вредните за човека и природата пестициди са забранени, някои от тях се срещат в почти всички хора, животни и води.

При отглеждането на био храни не се използват никакви пестициди, което спомага за опазване на околната среда.

Наистина ли хранителните добавки са от полза само когато нещо в храната не ни достига?!.

Някои ги смятат за панацея срещу всичко, а други са убедени, че те не дават никакъв ефект и техните производители са шарлатани.

e4918b11-6050-4dda-8968-8519afd6fe16

В случая обобщенията са опасни, а истината не е по средата. Категорията на т.нар. хранителни добавки е твърде широка, за да може да се правят общовалидни заключения. За разлика от нашия език, например в английския има 2 отделни термина – nutraceuticals (това, което обикновено разбираме под хранителни добавки) и food additives – специфични “добавки към храната” – за да я правят по-вкусна или да я обогатяват с определен елемент (например калцият, добавян в прясното мляко).

Това, което е сигурно и задължително трябва да се знае на първо място – хранителните добавки не са лекарства! Но пък е възможно някои от тях да си взаимодействат (с отрицателни последици) с медикаментите. Затова, ако лекарят ви издаде рецепта, задължително му кажете, ако приемате и някакви добавки.

Обикновено ефектът на хранителните добавки се анонсира като средства, подпомагащи укрепването на организма и намаляващи риска от заболявания, т.е. в най-общия смисъл – начин да останем здрави.

Лекарствата се изписват, когато заболяването е вече налице, докато хранителните добавки следва да се прилагат като профилактично средство, което предпазва организма от болест.

С изключение на травмите и инфекциите заболяванията никога не възникват внезапно. Често развитието им е продължителен процес, през който организмът се опитва да се пребори с патологичните изменения. Въпреки липсата на достатъчно клинични данни, някои изследвания сочат, че ако в този период се приемат определени хранителни добавки, напълно възможно е да се възстанови нормалната работа на органите преди нарушенията да станат очевидни.

Хранителните добавки, приемани в препоръчваните дози, не предизвикват зависимост. Но ако нормите бъдат надхвърляни (особено за продължително време) това може да има негативни последици.

В състава на хранителните добавки влизат (под една или друга форма) вещества, които следва да са неразделна част от процеса на редовното и пълноценно хранене. Тъй като все по-малко хора спазват неговите правила, хранителните добавки стават все по-популярни.

Както задължително трябва да е изписано върху опаковките, хранителните добавки не могат да заменят пълноценното хранене. С тяхна помощ организмът може само се адаптира по-успешно към въздействието на различни външни и вътрешни фактори.

Много хранителните добавки (и най-вече витаминно-минералните комплекси) се препоръчват особено за есенно-зимния период и пролетта, когато имунната система отслабва заради студеното време и недостига на витамини. Други се оказват от полза при възстановяване на организма след стрес и физическо натоварване.

В хранителните добавки могат да влизат компоненти от растителен, животински и минерален произход, както на естествена основа, така и получени чрез биотехнологични и химични методи.

Съществува списък на официално забранените съставки – силно действащите психотропни препарати и потенциално отровни вещества, хормони и др., както и списък с максимално допустимите количества (например от витамини и минерали).

Според закона производството и вносът на хранителните добавки задължително се регистрират. Режимът обаче е достатъчно свободен (уведомителен), за да създава (заедно с на практика липсата на текущ контрол) предпоставки за злоупотреби.

Затова е най-добре хранителни добавки да се купуват от места, където техният произход и качество са гарантирани (поне чрез наличието на необходимите документи). За възможните противопоказания всеки може да се информира от самия препарат.

Не трябва обаче да се забравя, че всеки организъм реагира по различен начин на едни или други продукти. Затова е най-добре и приемът на хранителни добавки да бъде консултиран със запознат с тяхното действие специалист. За бременните и кърмещите тази консултация следва да е задължителна.(а)

Източник : здраве.bg

Киноата е все ще слабо позната у нас, но нейната употреба датира от преди над 3000 години.

2013-а е година на киноата, обяви Организацията по храните и земеделието към ООН. Експерти от организацията определят киноата като „храна с високи хранителни качества, впечатляващо биоразнообразие и важно значение за концепцията за здравословното хранене”.

Историята на растението киноа може да бъде проследено лесно до неговата родина – екваториалните и тропически части на Андите. Всъщност именно киноата и царевицата са двете основни растения от трапезата на маите. От една страна тяхното разнообразие на полезни вещества осигурява голяма част от това, от което човешкият организъм се нуждае. От друга, тези растения се приспособяват лесно към нови условия и могат да се отглеждат масово в региони извън родината им. Все пак и до момента основният източник на киноа са две страни от Латинска Америка – Перу и Боливия.

2013-05-31-guinoainbag

Киноа: общи ползи за здравето

Може би най-впечатляващото в киноата е нейното голямо общо съдържание на полезни вещества. Тя може да се употребява вместо всяка друга житна култура, като дори и в малко количество осигурява значително количество фитонутриенти.

Киноата съдържа голямо количество протеини – нещо, което я отличава от повечето други зърнени култури. Причина за това е недостигът в тях на адекватно количество от 2 аминокиселини – лизин и изолевцин. В киноата те са значително повече и това я прави идеална част от всяка протеинова диета. Лизинът е основен участник в развитието и възстановяването на тъканите, а изолевцинът ускорява метаболизма и редуцира натрупаните мазнини.

Що се отнася до съдържанието на мазнини, и в това киноата превъзхожда останалите зърнени култури. Те осигуряват 1 грам мазнини срещу консумацията на 350 калории, докато при киноата това количество се постига само при 63 калории. Същевременно тези мазнини са полезни – от групата на омега-3 ненаситените, най-вече алфа-линоленова киселина (ALA).

Киноата се отличава и с много по-голямо съдържание на някои витамини и минерали – калций, фолиева киселина, рибофлавин (витамин В2), фосфор, мед, манган, магнезий, както и определени токофероли (форма на витамин Е). Например калцият е 2 пъти повече отколкото в останалите зърнени култури.

Богатството от фитонутриенти в киноата осигуряват различни антиоксиданти. Особено голямо е количеството на флавоноидите кверцетин и кемпферол. Всъщност тяхното количество тук е по-голямо дори от това в популярен източник на тези вещества като например боровинките.

100 грама киноа съдържат само около 155 калории.

Противовъзпалително действие на киноата

Макар повечето изследвания в тази посока да са все още в лабораторна фаза, резултатите са обещаващи: нормалната за един ден консумация на киноа е достатъчно да намали възпаленията. Химикалите, които допринасят за този ефект са от групата на фенолните киселини (фенолни гликозиди), включително от групата на витамин Е, както и полизахариди.

Според някои данни противовъзпалително действие оказва и съдържанието на сапонини – фитонутриенти, съдържащи се най-вече в люспите на зърната киноа.

Други ползи за здравето от употребата на киноа

Много изследвания вече показват, че киноата намалява значително риска от диабет тип 2. и това е напълно логично – заради високото съдържание на фибри– един от ключовите компоненти, необходими за регулиране нивото на кръвната захар. В тази посока вероятно действат и поне част от противовъзпалителните компоненти.

Подобен механизъм вероятно може да обясни и способността на киноата да понижава нивото на лошия холестерол – факт, който закономерно намалява риска от натрупване на плаки по стените на кръвоносните съдове и сърдечно-съдови заболявания като атеросклероза.

Някои начални данни сочат, че фитонутриентите в киноата имат канцерогенен и антиалергичен потенциал. Последното прави растението силно препоръчително при хора, които трябва да избягват употребата на други зърнени храни заради глутена в тях.

Лесното разграждане на зърната киноа в организма я прави храна, подходяща и за малки деца и подрастващи.

На практика киноата лесно може да влезе във всяка кухня – тя е подходяща за употреба в почти всяка храна, съдържаща друга зърнена култура.

Източник: здраве.bg

Петър Димков: Яжте тези храни и ще забравите за рак

Лечителят посочва 5 признака, които издават началото на страшната болест

Петър Димков

Народният лечител Петър Димков е имал и прилагал система за пазене и лечение на рака. Злокачествените болести се превърнаха в бич и у нас в последното десетилетие, макар че още по времето на Димков е било ясно как да живеем, за да не боледуваме от рак. Ето препоръките на лечителя: Най-доброто средство за застраховане от рак е да се избягват причините, които го предизвикват, като се спазва природосъобразният начин на живот.

Той изисква да ценим и използваме даровете на природата: слънцето, водата, чистият въздух, здравата храна с употребата на повече плодове и зеленчуци. Смисъл има прилагането на различни видове изпитани природни средства, като сух четков масаж, дълбоко дишане – сутрин, обед и вечер, гимнастика, редовни сутрешни разходки, ходене по нужда всеки ден. 

Освен това лете и зиме е необходимо да се става винаги в определен час, след което да се прави фрикция на цялото тяло с изтриване до зачервяване. След това е добре да се направи едночасова разходка. През лятото отделяйте по 1-2 часа за слънчеви бани със зелени листа, а зимно време използвайте планинското слънце. Така може да се засили организмът и да не се допусне развитието на рак. 

Храната е необходимо да бъде безмесна, като се препоръчва изобилие от прясно и кисело мляко, айран, орехи, сурови фъстъци, бадеми, цветно зеле, зелен фасул, гулия, лук, жълтъци от яйца. Добре е да се яде често, но в малки количества. Алкохолът и тютюнът да се изоставят напълно, съветва лечителят. 

Храненето през деня е добре да бъде по следния начин: Сутрин на първа закуска може да се вземат плодове, овесени ядки, черен хляб от овесени, ръжени или пшенични трици и мед. 

За втора закуска в 10 ч. се препоръчват смокини, стафиди, бадеми. 

На обяд половин час преди ядене да се консумират пресни плодови или зеленчукови сокове от грозде, ягоди, домати, моркови и пр., а в началото на обяда – плодове и орехи. Преди основното ядене да се изяжда гъста зеленчукова супа. 

За следобедна закуска може да служи кисело мляко или кафе от жълъди, ръж и леблебия с каймак и сухарчета от черен тричав хляб. Към 18 ч. – отново плодове или плодов сок.  

Вечерята да е салата от черна ряпа, червен лук и магданоз по равни части или салата от маруля, репички и др., с айран, супа от овесени ядки с жълтъци и др. Белият хляб да се замени с черен от трици. 

Всичко сурово е необходимо да се дъвче доста добре или да се смила на машинка за сокове. Вместо вода може да се пие повече мляко или айран. 

Началото на болестта рак е кажи-речи незабележимо както за болния, така и залекаря – то започва обичайно без болка и без някакви особени смущения и в това се крие една от най-големите му опасности. Станала вече явна, болестта мъчно се поддава на лечение. Затова е нужно да се отиде при лекар, след като забележите: 

– безпричинна слабост, отпадане и бърза загуба на тегло 

– раничка в устата, на езика или на устната, която не оздравява въпреки лечението 

– всяка буца или раничка по лицето и тялото, която не зараства за 15-30 дни или повече, а дори се увеличава, независимо от приложеното лечение 

– необяснимо разстройство в храносмилателната система, придружено с губене на тегло, бледност, повръщане, диария и др. 

– всяко образувание на гърдите на жена и течение от зърното, без да е бременна или кърмачка – всяко отделяне на кръв у жената извън периода на менструацията или след пределната възраст за нея. – всяко миризливо течение, което не се премахва, въпреки обикновените хигиенни и лечебни мерки – всяка продължително повишена температура без установени причини, пише zajenata.bg.

По-късно раковите клетки усилено се разрастват, нарушават функцията на засегнатия орган, увреждат и целия организъм. Накрая чрез кръвта или лимфата тези клетки достигат до други органи и също ги поразяват. Обикновено се засяга значително и общото състояние на организма. Болният отпада, отслабва. 

Различни теории обясняват причините за развитието на туморите. Някои се появяват след механично дразнене или при дразненето с химически вещества, други са резултат от стари възпалителни изменения. Предполага се също, че за тях спомагат и различни неизвестни вирусни инфекции, постоянното нервно напрежение или стрес от неприятни изживявания.

blitz.bg 

Източникhttp://www.budnaera.com/

Макароните – по-полезни от картофите и ориза

Макароните - по-полезни от картофите и ориза

Mакароните могат да пощадят талията Ви, ако спазвате някои прости правила, установи проучване на италиански и американски специалисти. Общо взето досега повечето диетолози обвиняваха “пастата”, както я наричат апенинците, като голям враг на изящните форми. Но най-нови изследвания установиха, че не всичко вкусно е вредно.
Макароните се оказват отличен източник на въглехидрати и съдържат предимно скорбяла, сложен въглехидрат, който е по-здравословен от обикновената захар. При еднакво съдържание на въглехидрати макароните са по-полезни за здравето от картофите , белия ориз и белия хляб и предизвикват по-малко покачване на кръвната захар.

Но добрите думи за пастата не трябва да ни заблуждават. За да се опазим от надебеляване много важно е какви ще са порциите и начинът на приготвяне.

Италианският диетологичен институт препоръчва една дневна порция да не надвишава 80 грама сурови макарони. Но спазването на това количество не е лесна работа, защото човек бързо се пристрастява към макароните и може да изяде, без да се усети, все по-големи количества.

Диетолозите съветват да залагаме на макарони, приготвени от пълнозърнесто брашно , а не от бяло брашно .

Що се касае до рецептите, най-щадящи талията са комбинациите със зеленчуци и със зехтин . И едно ново италианско откритие. Веднага след сваряването на макароните, е хубаво те набързо да се запържат в тиган с врял зехтин, което се оказва, че помага за поддържане на здравословни нива на инсулина.

Източник: http://frognews.bg

Прилика и разлика между двузърнест и еднозърнест лимец

емер

млади растения от емер (лимец )

Той също се отнася към дивите видове пшеница, но може да бъде отглеждан и като домашна култура. Дивите видове пшеница са слагани под общ знаменател Triticum boeoticum или baeoticum.
Двузърнест лимец се появява в миналото, още в годините на мезолит-неолит. Тогава бил използван като растителна храна, а след това, приемайки известността на културна пшеница, намира още по-голямо приложение на трапезата на хората. Страните, в които се култивира двузърнест лимец са Италия и Средиземноморските земи, както и районите на Южен Кавказ и Татарстан.

Сходно на двузърнестия, еднозърнестият лимец е сред най-ранните форми на пшеница, култивирани в миналото. Още при археологически разкопки, били намерени зърна от див лимец, съхранени от епипалеолита в местността на Близкия Изток. По данни лимеца е отглеждан още през 7500 г. пр. Хр. Сами по себе си изследванията сочат, че еднозърнестия лимец първоначално е бил култивиран около Каражадаг в Турция. Югоизточната й част била силно засадена с голям брой посеви от пшеничната култура.

В годините на Бронзова епоха, еднозърнест лимец намалява значително в отглеждането си, за разлика от двузърнестия, които никнел предимно по планински и хълмисти места. С тези данни от миналото лесно може да се характеризира и липсата и ограничените познания за полузабравено растение – реликт, чието стопанско значение, намаляло.
Еднозърнестият лимец се отглежда предимно във Франция, Турция, Мароко, бивша Югославия и по някои планински райони. В тези страни той е използван и като булгур или фураж за селскостопански животни.

Двузърнестият лимец е окултивиран и се нарича още Triticum turgidum subsp. Dicoccum. Той се отличава като по-добър и се добива на по-бедни на хранителни вещества планински почви. Устойчив е на образуване на ръждата по растенията, известна като Puccinia graminis, която е в резултат на висока влажност. Ползва се за омесване на хляб,като е подходящ и за фураж за животни, но поради високата си стойност не е рентабилен за това.

Появява се на планетата ни преди над 10 хил. години, а днес е най-срещан в Урфа, Турция, където надморската височина, на която расте е 500 м. Може да вирее при температури от -5-6 С, в условия на студена и влажна зима, както и при +38 С в сухо и горещо лято.

Двузърнестият лимец съдържа четири основни хромозома и се отнася към тетраплоидите.Той е екологично устойчиво растение и е признат за източник на гени от агрономическо съдържание. От него се извлича не малко полезни състави и докато фотосинтезира от него се отделят фитохормони и соли, които го правят устойчивост на болести.
Двузърнест лимец е ценен със своя принос в опазването на биологичното разнообразие.

Източник: http://limets.com/

Ръжта (Secale cereale) – ползи

Макар пшеничните продукти да са преобладаващи по рафтовете на супермаркетите, си струва да се огледате за печени изделия от ръж – не само заради богатия им и апетитен аромат и вкус, но и заради редицата здравословни предимства, криещи се в тях. Както и повечето житни продукти, така и ръжта е достъпна по магазините целогодишно.

Ръжта (Secale cereale) е зърнено растение, което изглежда като жито, но е по-дълго и по-тънко, а цветът му варира от жълто-кафяво до сиво-зелено. Достъпно е в цялостния си вид, натрошено, във формата на брашно или на люспи. Тъй като е трудно да се отделят пъпката и триците от ендосперма й, ръжта обикновено остава с богато количество нутриенти в сравнение с фино смляното пшенично брашно.

Житното растение ръж може да се култивира много лесно, дори и в бедни на полезни минерали почви. За разлика от пшеница, ръжта расте добре и на по-студен и сух климат.

Ръжта е една от най-късно станалите популярни зърнени култури. За разлика от останалите зърнени растения, тя не е била отглеждана до 400 г.пр.Хр. За първи път е култивирана в Германия и в продължение на векове е смятана за храната на бедните.

Днес все повече хора откриват хранителните предимства на ръжта и в страните от Източна Европа и тези от скандинавската част, тя е изключително почитана.

Основното производство на ръж идва от Руската Федерация и вече на второ място от Полша, Китай, Канада и Дания.

Състав на ръж

Ръжта е много богата на витамини от В групата – В1, В2, В3, В5, В6 и В9. В нея се съдържа ифосфор, магнезий, цинк, желязо, мед и калий. Тъмното ръжено брашно е изключително богато на полезни фибри.

100 г ръж съдържа 69.7 г въглехидрати, 14.7 г белтъчини и 2.5 г мазнини.

Избор и съхранение на ръж

Ръжен Хляб

– Както и с всяка друга храна, проверявайте дали пакетите са добре затворени, за да не е проникнала влага.

– Когато купувате ръжен хляб, прочете на етикета от какво наистина е направен той, тъй като много често се използва оцветено скарамел жито. Ръженият хляб е много нетраен, поради което не се препоръчва съхранението на ръжени изделия за повече от две денонощия.

– Съхранявайте ръжта в съд с капак, на хладно, тъмно и сухо място.

Ръж в кулинарията

– Както и останалите зърнени храни, се налага да измиете хубаво ръжта под течаща вода.

– Към една чаша ръж добавете две чаши и половина вряща вода и малко сол.

– След като всичко заври, намалете котлона и варете на тих огън около час-час и половина.

Най-разпространените продукти от ръж са ръженото брашно, ръжения хляб и ръжените ядки. Ръженото брашно се разделя на светло и тъмно, като първото съдържа по-голямо количество нишесте, за сметка на протеините. Ръженият хляб се прави от светлото ръжено брашно.

Най-често използваният метод за приготвянето на на ръжените ядки е варенето в мляко или вода за около 20 минути. Те се консумират като мюсли с ядки и сушени плодове или на каша с различни сирена и зеленчуци. Печените ръжени ядки се използват в тесто за различни ръжени или ръжено-пшенични продукти. Ръжените ядки с мляко и канела са чудесна и много здравословна закуска.

Специалистите съветват ръжта да се вари по-продължително време, за да се разпаднат твърдите белтъци и фибри. В противен случай може да настъпи метеоризъм.

Ползи от ръж

– Помага в борбата с килограмите. Фибрите, съдържащи се в ръжта, лесно ни дават чувството за ситост, което прави ръженият хляб наистина добър помощник за всеки, опитващ се да свали някой и друг килограм.

– Помага в предпазването на поява на жлъчни камъни. Приемането на храни, богати на неразтворими фибри, каквато е ръжта, може да помогне на жените да се предпазят от поява на камъни в жлъчния мехур. При проведено проучване се оказало, че жените, приемали по-богати на фибри храни, показват намален с 13% риск от поява на камъни.

Ръжта и останалите пълнозърнести култури понижават риска от диабет ІІ. Ръжта, както и другите пълнозърнести култури, са богат източник на магнезий – минерал, който действа като кофактор за повече от 300 ензими, включително и тези, които участват в използването на секрецията на глюкозата и инсулина.

Ръжени Продукти

– Значително по-добър избор е за хората, страдащи от диабет. Научни изследвания са показали, че хората, страдащи от диабет, е по-добре да приемат ръжени хлебни изделия, отколкото пшенични.

– Фибрите, съдържащи се в ръжта, са полезни за сърдечносъдовите заболявания и за доброто състояние на червата ни. Богатата на фирби диета е добра за редуциране на риска от рак на колона, помага за понижаване нивата на холестерол и на кръвната захар при пациенти, страдащи от диабет.

– Предлага значителни сърдечносъдови предимства за жените в периода след менопауза. Приемът на пълнозърнени храни, каквато е ръжта, поне 6 пъти седмично е особено добра идея за жените в периода след менопаузата, които имат висок холестерол, високо кръвно налягане или признаци за сърдечносъдово заболяване.

– Защитава от сърдечна недостатъчност. При проведено проучване в САЩ, където сърдечната недостатъчност е главна причина за хоспитализация при по-възрастното население, се оказва, че хората, приемали ежедневно пълнозърнеста закуска, имат с 29% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност.

– Фибрите от пълнозърнестите храни и плодовете предпазват от рак на гърдата. Установено е, че диета, богата на фибри и плодове, предлага значителна защита от рак на гърдата при жени в периода преди менопаузата. Изследвания са показали, че с приема на концентрирани на фибри храни рискът от рак на гърдата пада с 52%.

– Защитава от рак колкото /или даже повече от зеленчуци и плодове. Отскоро се провеждат изследвания, които са свързани не със „свободната” форма на фитонутриентите и тяхната антиоксидантна сила, а с тяхната „прикрепваща се” форма, която се освобождава по време на храносмилане и след това се абсорбира. Пълнозърнестите храни имат точно такава прикрепваща се форма на фитонутриентите си и е много вероятно тя да е по-добър агент срещу риска от рак.

– Лигнаните, съдържащи се в ръжта, ни предпазват от заболявания на сърцето. Един вид фитонутриент, който е особено концентриран в пълнозърнестите храни, е лигнанът. Той ни защитава не само от рак на гърдата и от други зависими от хормоните форми на рак, но и от заболявания на сърцето.

– Пълнозърнестите храни и рибата действат като силен протектор срещу детската астма. Проведени изследвания показват, че пълнозърнестите храни и рибата могат да редуцират риска от детска астма до 50%.

Източник:http://gotvach.bg/

Кафяв или бял ориз?

12747828-Brown-rice-and-red-rice-with-heart-shape-texture-background-Stock-Photo

В средностатистическото българско семейство ориз се готви обикновено поне веднъж седмично. За съжаление, хората рядко се замислят за хранителните качества на ориза, който приготвят. Каква е разликата между белия и кафевия ориз всъщност?

Оризовото зърно е опаковано в неядлива обвивка, която се маха посредством различни методи на валцоване и смилане. Под нея има няколко други покривни пласта. В по-външните пластове са разположени повечето повечето от витамините и минералите, съдържащи се в оризовото зърно. При кафевият ориз единственото, което се премахва е неядливата люспа около зърното. Това е най-богатата на полезни хранителни вещества форма на ориза. Кафевият ориз съдържа:

  • витамини: В1, В3, В5 и В6;
  • минералите: магнезий, цинк, фосфор и мед;
  • фибри.

Белият ориз се приготвя чрез смъкването на пластове от зърното, а този процес премахва значителна част от минералите и витамините му, както и оризовия зародиш. Белият ориз е четири пъти по-беден на фибри от кафевия. Витамините му също са значително по-малко.

Много по-добре ще е ако придобиете навика да ядете кафяв вместо бял ориз. Вярно е, че вкусът му е доста различен, но в никакъв случай не е по-лош. Приготвянето му отнема около 45 минути. За да го направите още по-вкусен и полезен, можете да включите в готвенето зеленчуци, яйца, пилешко, соев сос, подправки.

Източник: https://innerlane.wordpress.com/

30-те най-популярни вида паста

Ястия с история

Different types of pasta on rustic wooden table

  • Пастата има над 300 разноводности и огромна част от тях не могат да бъдат намерени в България
  • Всички видовете паста се характеризират със своята форма, дължина и дебелина – като те определят не само вида на пастата, но и предполагат определен вид сос.– Спагети – Те са най-популярният вид паста и произхождат от Неапол. Популярни сажв цял свят. Сервират се с всякакви видове.

  • – Спагетини – те са предшественици на спагетите, но са много по-тънки от тях и поради това често се сервират с леки сосове, подправки и люто.

  • – Лазаня – Тя е един от най-старите видове паста. Представлява сушени плоски и правоъгълни ленти, които се редят в тава, като между всяка лента лазаня се поставя сос или друг вид плънка.

  • – Лингуини – наричат ги още „Лингуине” и дължат името си на плоската си форма. Името им в превод означава „езичета”. В Италия се предлагат само в някои региони, като на някои места ги наричат „лингуетине” и „баветине”.

  • – Буквички – наименованието им „алфабетин” идва от формата на този вид паста, която представлява буквите от азбуката.

  • – Кускус – на италиански името на този вид паста означава „зърна пипер”. Има я основно в два вида – дребен кускус и по-едър. Приготвя се бързо и предполага добавяне в супи или приготвяне с по-гъста плънка или сос.

  • – Ригатони – те са къси, но големи тръбички, които имат набраздена повърхност. Формата и особеностите на този вид паста предразполагат за по-ароматни и силни на вкус сосове.

  • – Фетучини – представляват плоски ленти, които са по-широки от „талиолини”. Наричат ги още „тренете”. Произхождат от град Болоня.

  • – Талиатели – това са вид паста с форма на плоски ленти с широчина, по-голяма от тази на фетучините. Обикновено е около 8 мм.

  • – Фузили – Този вид паста води началото си от Южна Италия, близо до Неапол. Специалната им спираловидна форма се среща в по-къс и дълъг вариант. По-течните сосове са подходящи за този вид паста.

  • – Канелони – представляват навити на рула кори лазаня. Приготвят се, като се пълнят с плънка, редят се в тава и се заливат със сос, който да поемат и след това да омекнат.

  • – Ньоки – приготвят се от картофено тесто. По-често обаче се срещат, направени от стандартните продукти за паста.

  • – Капелини – тази паста се нарича още „Ангелска коса”. Представлява много тънко и дълго фиде, което най-често се използва за приготвянето на супи.

  • – Панделки – Наричат се още „Фарфале” и се появяват за пръв път в Болоня. Поднасят се с леки сосове, а краищата им могат да бъдат както назъбени, така и гладки.

  • – Равиоли – Представляват правоъгълничета с плънка, като тестото им може да е обогатено с домати, спанак или яйца, при което тестото се оцветява съответно в червено, зелено или оранжево.

  • – Талиолини – те са вид паста, която представлява лентички, широки около 5 мм. Може да се приготви прясна, но се продава и готова, най-често суха под формата на топки.
    – Папарделе – това са лентички с широчина около 2 см и поради тази причина в Болоня ги смятат за твърде широки и ги наричат „лагрисиме”. На някои места се наричат също „папареле”.
    – Дзите – Наричат ги още „Дзити”. Те са кухи тръбички с диаметър около 1 см. Съществуват разновидности с най-различна дължина.

  • – Букатини – Те са вид спагети с тръбовидна форма с диаметър около 2,5 мм. Наричат ги още „форатини” и „перчатели”.

  • – Мафалдине – Това е тънка паста, която представлява плоска лента с правоъгълна форма, чиито краища са леко накъдрени. Обикновено е широка около 10 мм. Нарича се още „талиателе нервате” и „фрезе”.

  • – Гарганели – Това е единствената паста с тръбообразна форма, която традиционно се прави ръчно. Тестото й е обогатено с яйца. Този вид паста произлиза от областта Емилия-Романя.

  • – Пене лише – Една от най-разпространените тръбовидни пасти е пенето. Името й идва от думата „крила”, заради диагоналния разрез на тръбичката.

  • – Еликоидали – Това са тръбички със среден размер и набраздена повърхност. Спрямо ригатоните са по-тънки, но по-дълги.

  • – Пенони ригати – представляват тръбообразна паста с набраздена повърхност. С по-голям размер и по-къса е от ригатоните. Позволява по-питателни и тежки сосове.

  • – Чифери ригати – Името им идва от думата ”лакът”, тъй като са с извита форма. Наричат се още „гомити”, което означава гумички.

  • – Тръбички – Наричат се още „тубети”, „дитали лиши”, а когато са по-дълги – „диталони”.

  • – Фарфалини – Представляват малки панделки и най-често се добавят в супи.

  • – Колелца Формата на този вид паста е вдъхновен от колелата на старите каруци. Идва от остров Сицилия, където се нарича още „ротеле”.

  • – Мидички – Наричат се още „конкиле” и в зависимост от размера, се наименоват по различен начин. Най-малкият размер мидички се използва за супи, а най-едрият вид, наричан още „конкилиони”, се приготвят като се сварят, а във вътрешността им се постави плънка.

  • – Тортелини – Произлизат от северна Италия и най-често се поднасят със сос или бульон.

Източик: http://www.bulgarian-kitchen.com/

Петър Дънов: 15 златни правила за здравословно хранене

Петър Дънов: 15 златни правила за здравословно хранене

petar-danov

Според думите на Петър Дънов всеки трябва да избере подходящата за себе си храна, която дава най-добри резултати за него. Има обаче общи условия, които важат за всички.

HighViewArt.com подбра 15 златни правила на Учителя за здравословно хранене:

1. Здравословно е да чувстваш удоволствие при ядене.

2. Яжте най-здравословните храни и никога не преяждайте.

3. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът работи твърде много, а паметта се обременява и отслабва.

4. Имате някакъв плод, круша например. Не почвайте веднага да я ядете. Спрете се, разгледайте я, помислете си малко за нея. Онези същества, които са създали плода, са събрали слънчеви лъчи, кондензирали са слънчева енергия в този плод. Вие имате за задача да извадите тази светлина и да я внесете в тялото си.

5. След плодове никога не пийте нито студена, нито топла вода. Преди ядене можете да пиете вода, но веднага след ядене не се позволява.

6. Спирате да ядете, когато ви е най-приятно – в стомаха трябва да има място за поне още 20 хапки, за да може свободно да храносмила.

7. Силата на храната е в качеството, а не в количеството.

8. Ще се храните вечер преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядете преди да е изгряло.

8. Никакво бързане при ядене.

9. Хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които остават по възможност най-малките излишъци.

10. Храната трябва да бъде винаги прясна.

11. Многото ядене изтощава човешкия организъм.

12. Не яжте твърде гореща храна, нито пък много студена.

13. Човек трябва да яде точно навреме, но не в определен час, а когато силите в неговия организъм се проявяват, т.е. когато усеща вътрешен глад.

14. Никога не яжте при неразположение. Ще се храните само, ако сте гладни.

15. Всичко, което е еднообразно, е опасно. Еднообразието в храненето също е много опасно.

Източник: HighViewArt.com

Научни наблюдения показват предимствата на биологичните храни в борбата с рака

Научни наблюдения показват предимствата на биологичните храни в борбата с рака

0407-no-hype-cf-1548

За първи път на високо научно ниво се проведе в Европейския парламент семинар посветен на връзката между човешкото здраве и органичната храна. Организатори на събитието бяха българският евродепутат Момчил Неков и Отдела за оценка на научно-технологичните възможности (STOA) към Европейския парламент.
В него се включиха като лектори учени от Полша, България, Дания, Швеция, Италия, Холандия и Германия. Семинарът предизвика изключителен интерес в научните среди. Бяха представени резултатите от изследвания, които доказват, че органичните продукти имат благоприятно влияние върху човешкото здраве, включително и при раковите заболявания. Сред гостите имаше неврохирурзи, поддръжници на конвенционалното земеделие, представители на сектор Биоземеделие в Брюксел и представители на ЕК и други европейски институции.

В свое изказване Неков подчерта, че биопродуктите са инвестиция в здравеопазването. “Вярвам, че трябва да концентрираме усилията си върху предоставянето на качествена храна, особено за децата и младите хора, чиито имунна система се изгражда. В тази връзка подкрепям предложението органичната храна да бъде включена в схемата за снабдяване на учебните заведения – Училищен плод”, заяви евродепутатът.

Ученият от Варшавския научен университет, д-р Ева Рембяуковска, сподели свои наблюдения и проучвания, които са фокусирани върху връзката между биохраните и раковите заболявания. “Две жени бяха диагностицирани с рак на бъбреците. Едната веднага мина на хранителна диета базирана изцяло на органични продукти, а другата продължи да се храни както преди. Първата жена живя още пет години, а втората само една”, разказа д-р Рембяуковска. Тя представи резултати от изследвания, според които извлечените сокове от био плодове и зеленчуци ограничават развитието на ракови клетки. Д-р Рембяуковска обяви също така, че резултатите от редица изследвания върху животни доказват, че на пилетата, на които е давана биохрана, са били по-дребни, но тяхната имунна система е била по-силна отколкото при пилетата хранени с продукти от конвенционалното земеделие.
Д-р Филип Гранжан от Университета в Южна Дания каза, че почти всички видове нитрати имат негативно влияние върху мозъчните клетки, включително и в ембрионална фаза. Той защити тезата си, като представи множество проучвания и изследвания в тази посока. “Резултатите от моите наблюдения сочат, че използването на нитрати може да коства годишно милиарди евро загуби в трудоспособността на хора с по-ниски нива на коефициент на интелигентност, заради излагането им на нитрати преди раждане.”, заяви д-р Гранжан. Той направи заключението, че основното предимство на органичната храна е липсата на нитрати.

Германският учен Бернхард Вацъл, от института Макс Рубнер, представи изследвания, според които хората консумиращи био продукти водят по-здравословен начин на живот. “Те не ядат вредни храни и наблягат над плодове и зеленчуци”, поясни Вацъл.

Д-р Стоилко Апостолов, управител на българската фондация за биологично земеделие „Биоселена” представи родния опит в развитието на сектора. Той сподели, че биоземеделието у нас се развива динамично през последните 7 години, като сертифицираните площи са се увеличили 7 пъти. 1,5% от обработваемите земи се обработват съобразно стандартите на органичното земеделие. В България има дефицит на биоживотновъди. Едва 0,6% от общия брой на органичните ферми в страната се занимават с отглеждане на животни. Д-р Апостолов допълни, че 70% от българите, консумиращи биохрани вярват, че тези храни имат благоприятно влияние върху здравето.

Други участници в семинара представиха наблюдения и проучвания посветени на природните начини, чрез които биоземеделието се справя с вредителите. Някои от методите са толкова успешни, че дори вече се използват и в конвенционалното земеделие.

В заключение евродепутатът Момчил Неков, чийто приоритет в ЕП е биоземеделието, обобщи, че научните наблюдения представени от експертите затвърждават предимствата на органичните храни. Това ги превръща в инвестиция в общественото здраве. Семинарът доказа нуждата и ползата от повече дискусии и научна дейност посветени на био храните.

Източник: http://fakti.bg/zdrave/

12